• 0
  • 0

Нашите усилия са насочени към най-краткия, водещ до дълбините на човешкото сърце път. Понякога се движим прекалено бързо, а друг път забавяме скоростта. Понякога се налага да слезем и да бутаме колата, а друг път трябва да извикаме “Пътна помощ”. Движението напред-назад по този път ни възнаграждава, но и ни налага наказания. Поемаме риск от името на доверилите ни се пациенти и техните близки. Танцуваме върху тънката червена линия на ръба на живота. Това, разбира се, не става никак лесно, изминали сме много дълъг и изтощителен път на обучение. Необходимостта от четене и усъвършенстване е перманентна. Длъжни сме да търсим път към все по-доброто, постоянно да бъдем в крак с времето.

Нощите ни не са наши, а уикендите ни не приличат на тези на другите хора.

Даже да отидеш на една кинопрожекция не е много проста работа.

Не е възможно и да си изключите GSM-a.

Повикванията към нас не са неща, които могат да бъдат отлагани във времето. Това са реалностите, с които челно се сблъскват и хората, които са наши сътрудници в битката за победата на живота. Разбира се, че всичко това не се случва само за един ден, времето ни учи да работим в екип и в хармония. По този начин, полека-лека се научаваме и как да си изживяваме живота. С течение на времето си научаваме урока, че трябва да си платим цената на всичките усилия, които полагаме, за да се вкопчим в живота.

Трансплантацията на органи винаги е била център на внимание. Когато до ушите Ви долети изразът “трансплантация на органи”, вниманието Ви на мига се насочва към тази точка. Защото това е методът на лечение, граничещ с чудото. Изваждането на органи от тялото на един човек и присъждането им към тялото на друг – това винаги е пораждало огромно любопитство.

Как ли се случва това?

Градските легенди, разпространявани се от уста на уста, подхранват това любопитство. Нали всички сме със самочувствието на старши треньори – изграждаме един отбор, разпускаме отбора. Ето Ви един нагледен пример, как всички сме запознати добре с трансплантацията на органи. Дори и една вестникарска новина е достатъчна да породи и затвърди нашите убеждения. Един само разказ на наш приятел е достатъчен, за да вземем решение. Не виждаме нищо нередно да разпространяваме от ухо на ухо градските легенди, които сме подочули.

Тази книга е нагледен пример какви последици могат да породят грешните представи към един всъщност напълно непознат за Вас свят.

Човечеството винаги го е било страх от непознатото и избирайки лесния път, вярва в слуховете, в разпространяваните градски легенди. Когато сте запознати с реалностите, с истинските преживени неща – даже и най-мъглявата и далечна тема се превръща за Вас в близка, а далечните неща сякаш неусетно стават част от Вас.

Смятам, че страдащите от бъбречни заболявания пациенти от една страна показват всъщност нивото на общия здравословен статус на цялото ни общество, че по време на лечението им има нужда от обществена подкрепа. В тази книга има хиляди заболявания и пациенти, за които не стана и дума. Всички те водят борба, за да получат изцеление, за да се вкопчат в живота. Поглеждайки от върха на моята камбанария, опитах се да предам и доколкото това е възможно – да представя своята гледна точка, която може да е от полза за всички болни и здрави хора.

Животът остава в най-примитивния си вид, когато изпадне в опасност, ето защо Ви приканвам да осъзнаем това, докато все още сме здрави. Преди всичко да се борим да запазим здравето си. Но не забравяйки, че всеки едни здрав индивид рано или късно става кандидат-пациент, нека да нададем ухо и за малцинството от болни пациенти.

Поднасям от сърце благодарности към всички мои пациенти, които през целия ми професионален път ми оказваха доверие, позволявайки ми да допринеса за тяхното излекуване, а разголвайки си душите пред мен – да ми дадат енергия за живот, на тези, които в мигове на най-голям стрес и умора, когато имах нужда от най-голяма подкрепа, те, подарявайки ми усмивка, ми стискаха ръката с искрена благодарност и подкрепа!

Поднасям най-искрените си и безкрайни благодарности към операционните сестри, здравния персонал, медицинските сестри от отделенията, шофьорите на линейки, координаторите, лаборантите и колегите ми лекари, без които не е възможно да се реализира едно толкова комплексно лечение като трансплантацията на органи.

Прекланям глава с благодарност и уважение към нашите учители и пионери, които при крайно неблагоприятни условия на труд са открили и проправили пътя към трансплантацията на органи в нашата страна.

А сега стигаме всъщност до най-важното – поднасям хиляди благодарности към хората, които даряват живот, на тези, които в най-тежките си дни при загубата на свой близък човек даряват неговите органи другиму, като даже от смъртта пораждат нов живот, към хората, които с дарените органи вече не са сред нас, на тези живи донори, които даряват органи на своите близки и роднини.

Истинските герои в моя живот са всъщност донорите, дарили органи!

С уважение:

Доц. д-р Гюркан ТЕЛЛИОГЛУ,

М. ноември 2013 година.

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *