• 0
  • 0

Кадир беше нещо като неканения гостенин Якуп, ох, извинете, Якуп ли казах аз – всъщност исках да кажа Кадир.

След поредното дарение на органи, сред листата на чакащите на Министерството на здравеопазването е и Кадир. Идва в болницата с избуяла петдневна брада, а по лицето му е изписано закачливо изражение. Когато започваха приготовленията, аз бях извън района на болницата, зает с операцията по изваждането на органите от донора. Когато се върнах, видях Кадир на хемодиализа. Изражението на лицето му сякаш беше малко навъсено, но с едно странно излъчване, че ако реши да се засмее, сякаш целият свят щеше да прихне – имаше един такъв докачлив, дяволит поглед. Все още резултатите за тъканната съвместимост и преценките не бяха готови. За точната преценка обикалям всички пациенти един по един. След като всички резултати от преценките на нефролозите, а от друга страна – и резултатите от кръвните проби са вече готови, от цялото това тичане нагоре-надолу става ясно, че най-подходящият приемник на органа е Кадир. Каня всички пациенти в кабинета си. Разказваме подробно за всички изследвания, преценки и крайни резултати. Осведомяваме ги, че в резултат на всички тестове и преценки, най-подходящият приемник на органа се оказва Кадир и този бъбрек ще бъде трансплантиран на него. Всички погледи се обръщат към Кадир, всички болни очакват от него да прояви някакви признаци на радост. Кадир беше човекът, който от най-дълго време беше на хемодиализа, останалите болни бяха доволни и се радваха за него, но по лицето на Кадир не трепваше и мускулче. Жената, седяща непосредствено до Кадир, го сръгва с думите: “E, зарадвай се вече бе, човек, бъбрекът ще бъде трансплантиран на теб!”

Сякаш в някаква просъница, Кадир промълвява: “Така ли?”

Само Кадир нямаше никакви близки, които да го чакат пред вратата.

Само Кадир единствен вярваше, че този орган няма да бъде присаден на него.

Той дотолкова вече беше свикнал никой да не го е грижа за него, че си мърмореше: “Извикаха ме – ето, дойдох, ще направят някои изследвания, няколко прегледи и ще ни отпратят вкъщи.”

Точно като неканения Якуп, кой?

Извинете, Якуп ли казах, Кадир.

“Добре” – каза Кадир.

Добре.

Набързо го настаняваме в отделението, започват приготовленията за операцията.

Хирургическата интервенция започва. От уринарния катетър, поставен в слабините, в резултат от дългогодишното лечение на хемодиализа, вените му вече изглеждаха някак странно. Сякаш и тялото му не беше убедено в тази трансплантация.

След една трудна, но успешна операция, бъбрекът беше трансплантиран. По време на лекарското наблюдение в отделението още на няколко пъти той постъпи на хемодиализа. След това бъбрекът започна лека-полека да функционира. Когато наближи времето да бъде изписан, на лицето му се появи нещо като усмивка. След като товарът на течностите по тялото му се свлече, той сякаш заслабна. По лицето му я нямаше вече онази брада, набола от пет дни. Стана един доста симпатичен мъж. Вече дори и без никакви усилия от наша страна, по лицето му от само себе си грейваше онази добре позната усмивка.

И този Кадир вече започваше да се вкопчва в надеждите, които бяха останали далеч в миналото, със закачливи движения на устните и очите, сякаш искайки да ни каже: “Кой, аз ли се смея, ама моля Ви се, какъв смях, сигурно е станало неволно?!”

Учудвайки се на усмивката по собственото си лице, по време на контролните прегледи в поликлиниката Кадир вече започва да осъзнава положението.

–   Ей, Кадир, да знаеш, че ще те оженя теб – закачам го аз.

Тогава този премерен смях избухва в истински залп.

А когато Кадир се смее по този начин, и светът сякаш става малко по-красив.

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *